Сърцето, чистото ми,
по гърба ти моя лак,
искаш ли ги пак?
не ме е родила глупачка.
И пред вратата ми като кученце да спиш,
умори се целия.
Звъниш ли, загориш ли,
И пред вратата ми като кученце да спиш,
я вземи го, да боли, бъди готов.
от Анелия.
че от друг ме губиш, да се боиш.
И чашите ти празни от мъка да броиш,
няма ме, няма ме, няма ме, не ми тежиш.
Казва ли го, че без болка нямало любов,
От ревност да трепериш, от яд да се топиш,
Отчаен да звъниш и от болка да скимтиш,
Много късно някак си,
Отчаен да звъниш и от болка да скимтиш,
няма да ти вдигна.
сега ще видиш стената ми тъмна.
а след това не звъдна,
и пръстите от гризене да си строшиш.
че от друг ме губиш, да се боиш.
сам си го постигна.
и пръстите от гризене да си строшиш.

Да ти викна ли такси,
я вземи го, да боли, бъди готов.
че ще ме мачка – майка ми,
За този, д’ет си мислише,
и твоя бях, не цениш, звъниш ми – гледай, ти си бивш.
няма ме, няма ме, няма ме, не ми тежиш.
От ревност да трепериш, от яд да се топиш,
Пука ми, изгаряй,

и твоя бях, не цениш, звъниш ми – гледай, ти си бивш.
чаши счупени на сол,
Сега добре ли влизам ти,
Казва ли го, че без болка нямало любов,
И чашите ти празни от мъка да броиш,
С добрата легна си,
със фраза мръсна?
влезна и го пръсна.
Дрехи в целият ти хол,